Живописна мозайка
от зелени гори, дъхави ливади, изумрудени язовири, живописни реки и причудливи скали – това са Родопите. Понякога са нежни и топли – в късна есен, разстлала пъстрата си топла прегръдка из цялата планина. Друг път са сурови – в ранна пролет, бореща се да разцъфти и да посрещне черния щъркел и египетския лешояд.
Източните Родопи са богати на паметници на мегалитната култура
Най-богати на Балканите
Известни още като „скалните хора“ първите траки, населявали тази земя, са оставили невероятни съоръжения, изсечени в скалите и разпилени по всички части на магичната планина. Сега ние, в ролята си на откриватели, ги следваме по стъпките и гадаем интересните им свещенодействия.
Природата на Източните Родопи е била така щедра, че ни е оставила в наследство хиляди свои творения от растителния и животинския свят, на които да се любуваме. Тук е единствената колония на белоглав лешояд в България и мястото, където черният лешояд от Гърция идва да се храни. В Източните Родопи си сваляме мартеничките едва, когато посрещнем и египетския лешояд напролет. Почти всяко село се радва на свое семейство бели щъркели и често среща черните щъркели при реката.
Водните огледала
И реките тук са много – като започнем с най-голямата и живописна река Арда, минем през притоците й Крумовица и Върбица и стигнем до уникалното разполагане на три язовира по Арда – язовирите Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград. А какви приключения ни предлагат прохладните езерни води – с туристически каяк се достига и до най-затънтените и романтични кътчета, където времето е спряло и властва природата.
Митология и история
Източните Родопи са богати на разкази и следи от тракийски племена, римляни, византийци, кръстоносци, турци и българи. Тук камъкът има божествено значение и слънцето се почита като небесен дар. В Източните Родопи е Великият Перперикон – градът връстник на Троя. Тук е светилището на легендарният Орфей, скалната пещера Утроба, Кромлехът до Маджарово и Харман Кая до Момчилград.
В Източните Родопи се намират едни от най-добре запазените средновековни крепости в България – Лютица край Ивайловград, Устра край Джебел и Монек край Кърджали. Църквата „Свети Йоан Продром“ в град Кърджали, заедно с обграждащата я крепост, пък е била център на една от най-големите архиепископии от времето на Византийската империя. Само в Източните Родопи името на всеки втори връх завършва на „кая“ (скала) – Саръ кая, Кован кая, Чатал кая. Тук са и върховете със звучни имена като Чиляка (най-висок 1459м), Момини гърди, Бездивен, Мумджидан, Вейката и др.
